Днес почитаме паметта на загиналите в борбата за свободна България. Днес се прекланяме пред храбростта и подвига на Христо Ботев и хилядите паднали за освобождението на българския народ.

В  12.00 се включиха сирените. Излязох на балкона си в Стара Загора и застанах права, както съм научена, за да почета по този начин паметта на загиналите. Загледах се…  Имаше хора по улицата, коли, които фучаха по булеварда, хората бързаха всеки по задачите си… И никoй не спря, никoй не застана на мястото си, докато сирените виеха. Минаваха млади хора – помислих си: те незнаят , не са ги възпитали, никoй не им е казал. После обаче минаха и по-възрастни хора, и майки с деца, и баби и дядовци. Никoй не спря на мястото си. Само дядо Найден от моя вход стоеше прав до скамейката и гледаше тъжно.

 Натъжих се много, сега като пиша пак се натъжавам. Нима тези хора наистина не знаят какъв ден е днес, нима нямат минутка време да почетат подвига и живота на хилядите, които са се били за собствената им свобода…. или просто не им пука!?

Спомням си, че когато бях малка и чуех воя на сирените винаги спирах, където и да се намирам – на улицата, в градинката, пред блока, в магазина… Оглеждах се – около мене всичко замираше, хората заставаха на местата си, други спираха колите си, излизаха от тях и  заставаха прави, майките обясняваха не децата си, защо вият сирените и  защо всички стоят мирно на местата… Това беше само преди 15-20 години. Какво се е случило с нас през това време?!

Натъжих се до такава степен, че едвам удържах сълзите си. После обаче се вбесих – вбесих се на съгражданите си, на българите, на държавата, на българската образователна система, на църквата, на общината, на родителите, които не възпитават децата си… И  на себе си.

С мъка и ярост в душата си: АЗ

И аз се чудех днес... А паметникът бе скрит в мъглата... сякаш излязла от душата...

А падналите в борбата срещу наложеното ни с много жертви и жестокости комунистическо робство,кога ще издирим,кога ще почетем?

А героите,паднали в борбата срещу наложеното ни с много жертви и жестокости комунистическо робство кога ще издирим,кога ще почетем?

Аз лично ги почитам бих казала всеки ден, а като отида на църква паля свещ за тях. Друг е въпросът, как ги почита държавата!