Преди време публикувах постинг за кръводаряването. Справедливи бяха упреците на някои от читателите на блога ми, които ме упрекваха, че пиша по тази тема, а аз самата все още не съм кръводарявала.

Е, случи се – дарих кръв на 17 декември 2008 г. в Националния център по трансфузионна хематология на ул. „Братя Миладинови” 112.

Не се изискваше кой знае каква смелост от моя страна, нито особени приготовления. Стана бързо и безболезнено. Но самото действие на кръводаряване не е важното в случая. Важно е как се почувствах след това.

Противно на очакванията ми не усетих отпадналост, замайване или липса на сили. Дори напротив - кипях от енергия и ентусиазъм... бях щастлива. Няколко дни след това бях в добро настроение, заредена с позитивизъм, чувствах се пречистена.

И все още се чувствам така - удовлетворена и позитивна.

Може би това е най-смисленото нещо, което съм правила в живота си!

Защото колкото и тривиално да звучи, това наистина е хуманен акт. Това наистина спасява животи и дава втори шанс.

Има хора ... деца, които живеят благодарение на ежеседмично кръвопреливане. А нужда от кръв винаги има.

Бъди силен, дари кръв! Това е слоганът на Националния център по трансфузионна хематология. Отделете само 20 минути и можете да помогнете на човек да живее. Не чакайте да се случи нещо на вас или на ваш близък, за да кръводарите.

Бъдете силни, дарете кръв!