Александър Стамболийски е роден  на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. 

Завършва първоначално училище в родното си село и прогимназията в гр. Ихтиман . 
След това постъпва в Земеделското училище -  Садово. 

През 1898 г. завършва Плевенското лозаро-винарско училище /понастоящем Лозаро-винарски техникум  “Александър Стамболийски” – гр. Плевен/. 

Тук той се свързва с Янко Забунов – един от видните ръководители на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/.

Започва работа като учител в с. Ветрен, Пазарджишко.   
По-късно следва философия в гр. Хале и агрономство в гр. Мюнхен – Германия.   
Поради заболяване не завършва. 

  

През м. Декември 1899 г. Александър Стамболийски  е делегат на учредителния конгрес на БЗНС  състоял се в гр. Плевен. 

По-късно става основател и дългогодишен главен редактор на в-к “Земеделско знаме”.

По убеждения републиканец, през 1908 г. Александър Стамболийски е избран за народен представител на БЗНС.  
Като такъв, твърдо отстоява политиката на неутралитет за България, особенно след началото на войната през 1914 г.  

За активна антивоенна дейност, Александър Стамболийски е касиран като депутат от  XVII-тото обикновено Народно събрание. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор.  

На 25 септември 1918 г. , след пробива на фронта при “Добро поле”, е освободен от затвора.   
Заедно с Райко Даскалов и други народни представители е изпратен от правителството   да уговаря въстаналите войници да се върнат на фронта. Там той подкрепя въстанието     и след неговото потушаване преминава в нелегалност.  
  Преди още да е получил амнистия, е включен  в правителството на Т. Тодоров. 

Като политик от м. ноември 1918 г. до м. октомври 1919 г., е бил министър на обществе- ните сгради, пътищата и благоустройството, министър-председател, министър на войната, пътищата и благоустройството в коалиционното правителство на земеделци, народняци   и прогресивно-либерали /октомври 1919 – май 1920/.    
През м. май 1920 г. оглавява самостоятелно правителство на БЗНС, в което е и министър на външните работи.    
До м. юни 1921 г. управлява Министерството на войната.   

Като министър-председател Стамболийски е бил принуден да подпише тежкия за  България Ньойски договор.  
Наред с големите териториални загуби, България е поставена в международна изолация.  

За да изведе страната от нея и да стабилизира нейното международно положение, Александър Стамболийски развива мащабна дипломатическа дейност в редица  европейски държави.  

Демократичните възгледи на Александър Стамболийски предизвикват недоволството      на буржоазните партии и политически кръгове. 

На 9 юни 1923 г. тайната офицерска организация “Военен съюз” извършва военен преврат.   
Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява.   
Независимо от уговорките на своите най-близките си съратници, той остава в страната и се укрива в родното си село Славовица.   

Заловен е от участниците в преврата и в нощта на 14 срещу 15 юни е изтезаван  
в неговия собствен дом.  

В ранните часове на 15 юни 1923 г. Александър Стамболийски  и неговият брат Васил издъхват. След заравянето, телата им са изровени и главите отрязани.    
  Така, жизнения път на един от най-забележителните  политици на България е прекъснат трагично  в разцвета на неговите сили.