Последните няколко месеца „Могилино” се превърна в нарицателно, в етикет на страната ни. Страшната истина, че в България има деца с проблеми, за които никой не се грижи, бе показана за първи път от чуждестранна медия, която засне филма „Bulgaria"s Abandoned Children”.  Филмът беше излъчен за първи път през септември 2007 година и скандализира, както българското, така и европейското общество. Той показа една дълбоко скрита и неудобна истина, плод на тоталитарното ни минало. На мен ми се иска да разгърнем малко проблема и да не говорим в частност само за един от тези домове, какъвто е случаят с домът в с. Могилино, Русенско.

До 1941 г. в България е имало 58 сиропиталища, повечето от децата в които са били с един родител – деца, чиито бащи са загинали във войните, или кръгли сираци. Въпреки това тези деца не са били изоставени – те са ходели на училище наравно с връстниците си, обучавали са се, получавали са стипендии и са били част от обществото.

След 1945 г. нещата рязко се променят. В затънтените краища на България или в обезлюдени села се правят домове за нежелани деца. Там биват скрити и захвърлени голям брой извънбрачни деца на издигналите се в партийната йерархия дейци. Броят на създадените от Партията сиропиталища и приюти започва главоломно да расте, като единственото, което е било нужно за това са били здрави стени и двама, трима човека персонал, които са изпълнявали функции по-скоро на надзиратели.

Последвалите демократични промени в България не довеждат до кой знае какви промени по отношение на сиропиталищата и домовете за деца с увреждания. Разбира се, има и случаи, напълно противоположни на този в с. Могилино. Доказателство за това са домовете в Плевен и Перник, показани в друг филм, сниман от български медии, за да докажат, че в България нещата не са чак толкова безнадеждни. Доказателство са и домове като „Света София” в град София и домът за деца с увреждания в град Стара Загора.

И тук стигаме до един от основните проблеми. Колкото по-изолирани са децата в тези институции, толкова по-непреодолими са пречките за тяхното нормално съществуване и подобряване на състоянието им.

Не съм убедена, че всички домове за деца с увреждания трябва да бъдат незабавно закрити. Може би това е възможно, но на един по-късен етап.

Първата стъпка е домовете да бъдат преместени в по-големи общински или областни центрове, което ще даде възможност да бъде привлечен по-квалифициран персонал. Наличният персонал може да бъде обучен и заедно новопривлечените квалифицирани кадри трябва да преминават през периодично продължаващо обучение.

Друг основен проблем е ниското заплащане на заетите в подобни институции. Необходимо е да бъдат използвани всички форми на финансиране, включително и чрез еврофондове, оперативни програми, търсене на държавни субсидии и изработване на  проекти към съответните министерства. Доброто финансиране на всеки един от тези домове ще означава не само по-квалифициран персонал, но и по-добри условия за децата – материална база, апаратура, техника и т.н. Средства за домовете могат да се набират и чрез дарителски кампании, граждански и неправителствени организации, с помощта на местния бизнес. Необходимо е местните власти да съсредоточат по-голям финансов ресурс към домовете, както и да работят в синхрон с националните институции.

Трите ключови министерства, които според мен имат пряко отношение към домовете за изоставени деца и деца с увреждания /Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието/ трябва да имат единна политика и законодателство по отношение на изоставените деца и те да бъдат техен приоритет.

Голям проблем в тази насока се оказва българското законодателство и нормативна уредба. От всички изоставени деца в България едва 4 % са кръгли сираци, т.е. могат да бъдат осиновени. Останалите имат поне един родител, който в повечето случаи не може да бъде открит, за да подпише декларация, че се отказва от родителски права. Без подписана такава декларация детето не може да бъде осиновено, защото липсва съгласие от родителя. Това довежда до прехвърлянето на децата от един дом в друг, според възрастта им и след навършването на пълнолетие те биват изведени от дома и оставени сами да се оправят, защото държавата вече не може да се грижи за тях. В случаите с деца с увреждания проблемът е по-сложен – съществува нежелание от страна на приемни родители да осиновяват увредени деца или такива от малцинствен произход, особено навършили възрастта 3-4 години. Като стъпка за решаването на този проблем е изработването  на нов Семеен кодекс, в който е заложено, че ако до една година от постъпването на детето в дома, то не бъде потърсено от своите родители, автоматично се счита, че те са загубили права над него и детето може да бъде дадено за осиновяване.

Приоритет на държавата трябва да бъде деиституциализирането на тези домове. Децата трябва да бъдат изведени от институциите и да им бъдат осигурени семейства, а в случаите, когато това е невъзможно – да им бъде осигурена среда, близка до семейната. Единствено семейството може да даде необходимото на всяко едно дете – обич, грижи, внимание, така че неговото състояние да започне да се подобрява. По-напредналите европейски държави отдавна са намерили други форми – алтернативи на домовете като Защитени жилища, Дневни помощни центрове. В България също вече съществуват подобни форми, но към настоящия момент те са крайно недостатъчни. В случай, че има институции, чието закриване е невъзможно е необходимо продължаване на тяхното реформиране и разгръщане на алтернативните услуги.

Нужно е подобни институции да бъдат все по-отворени към обществото и гражданите да участват по-активно в тяхното управление. Да се правят повече информационни кампании за проблемите на домовете, на децата в тях и трудностите, пред които са изправени. Да се осъществява граждански и обществен контрол, както върху работата на институциите, така и върху изразходването на средствата за тях.

Важно е да бъдат създадени повече условия и облекчения за семейства, отглеждащи деца с увреждания, както и мотивация за родителите да задържат  детето в семейството, като най-добър път към подобряване на състоянието му.

Домът в село Могилино може би е един от най-лошите примери за подобна институция, поради лошите условия, липсата на квалифициран персонал – медицински лица, психолози, възпитатели, социални работници. Пример за влошаването на здравословното и психическото състояние на здрави деца, поради фактът, че са заобиколени от деца с множество увреждания. Всяко здраво дете, попаднало в такава среда, задължително получава ментални дисфункции и за кратък период от време се превръща в увредено дете.

През последните няколко месеца станахме свидетели на пробуждането на гражданското общество, което с помощта на медиите и европейския опит може да допринесе да няма повече домове като този в Могилино и да няма повече изоставени деца в България. И не е толкова страшно, че ВВС първа алармира европейската общност за този проблем, щом като това доведе до толкова положителни промени в страната ни по отношение на изоставените деца и децата с увреждания.

 

 

pylni gluposti.
izviniavam se za latinicata

но ще бъда довална, ако ми кажете Вашата позиция по казуса с домовете.

Не намирам за удачно предложението за автоматичното лишаване от родителски права. Притеснявам се за контрола. И сега има процедура при липса на системна грижа или непотъсване на детето в шестмесечен срок за лишаване от родителски права. Насочеността трябва да е децата да не стигат до сиропиталищата.

С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хора като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.

Аз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.

Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.

Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.

До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html

С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хора като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.

Аз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.

Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.

Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.

До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на partijni inтереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html

Разбира се, че имате моята лична подкрепа. Подкрепям писмото! Ще направя всичко възможно повече хора да го подкрепят!